Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО-UNESCO) е учредена на 16 ноември 1945 г. от ООН в град Лондон, от 37 държави, за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите.
Уставът на ЮНЕСКО влиза в сила на 4 ноември 1946 г. Съгласно него, основна цел на ЮНЕСКО е „да допринася за укрепването на мира и сигурността, поощрявайки сътрудничеството между нациите, чрез образование, наука и култура, с цел осигуряване на всеобщо уважение към справедливостта, законността и правата на човека и основните свободи, които са признати от Организацията на Обединените нации за всички хора по света, без разлика на раса, пол, език или религия.
Предшественик на ЮНЕСКО е Международната комисия за интелектуално сътрудничество, учредена през 1921 г. в рамките на предшественика на ООН – Общността на нациите.
България става член на ЮНЕСКО на 17 май 1956 г., няколко месеца след като е приета в ООН.
Програмата „Човекът и биосферата“ (МАВ-Man and the Biosphere) е създадена от ЮНЕСКО в началото на 70-те години на XX век. Тя цели изграждането на научна основа, насочена към подобряване на взаимоотношенията между хората и обкръжаващата ги среда. Акцентът е разумното използване и опазването на природните ресурси.
Програмата „Човекът и биосферата“ играе съществена роля за опазването на природата посредством изграждането на Световна мрежа от биосферни резервати.
България се присъединява към Програмата „Човекът и биосферата“ през 1977г., обявявайки 17 обекта, с което се превръща в една от страните с най-представителните мрежи от биосферни резервати в Европа: „Алиботуш“, „Баюви дупки-Джинджирица“, „Бистришко бранище“, „Боатин“, Джендема“, „Дупката“, „Камчия“, „Купена“, „Мантарица“, „Парангалица“, „Сребърна“, „Стенето“, „Узунбуджак“, „Царичина“, „Червената стена“ и „Чупрене“ (резерват „Маричини езера“ е бил изключен от световната мрежа на биосферните резервати през 2002 г.).
През първите години от прилагането на Програмата, като биосферни резервати са били обявявани представителни екосистеми от различни биогеографски райони, чиято основна цел е съхраняването на образци от неповлияни от човешката дейност природни екосистеми, опазващи генетични ресурси и представляващи база за научни изследвания, образователна дейност и мониторинг.
С приемането на Севилската стратегия и Законова рамка за биосферните резервати през 1995 г., в съвременните биосферни резервати освен зони за строга защита вече се обособяват и „буферни“ зони, както и „преходни“ зони, в които се поощрява прилагането на устойчиви практики, гарантиращи икономическо развитие на съответните региони и опазване на природата в тях.
Към 2016 г. 16-те български биосферни резервати не отговаряха на съвременните изисквания на Програмата, тъй като всички принадлежат към категориите с най-строга степен на защита съгласно българското законодателство – Закон за защитените територии: „резерват“ и „поддържан резерват“ (поддържан резерват „Сребърна“) и за тях са в сила режими на опазване и ползване, недопускащи осъществяването на дейности, свързани с устойчиво ползване на природни ресурси.
На своята 29-та сесия, провела се в периода 12-15 юни 2017 г., Междуправителственият координационен съвет по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО (MAB – ICC) одобрява 4-ри български биосферни резервата – „Централен Балкан“, „Червената стена“, „Сребърна“ и „Узунбуджак“, в съответствие с изискванията и принципите на Севилската стратегия. Номинирането на обектите през 2016 г. е подкрепено от местните общности и отговорните държавни институции. С това те се превръщат в разширени биосферни резервати от нов тип. На провелата се сесия Съветът по Програмата решава да оттегли (изключи) от световната мрежа на биосферните резервати от „стар“ тип – „Камчия“, „Купена“ и „Дупката“.
Включването на 4-те биосферни парка в световната мрежа на ЮНЕСКО е международно признание, че обектите се управляват по целесъобразен и устойчив начин, съгласно националното законодателство и в съответствие със съвременните принципи за добро управление. Те стимулират устойчиво икономическо развитие на съответните региони, основаващо се на чиста и съхранена природа и на производството и предлагането на сертифицирани местни продукти (включително горски) и регионални марки с висока добавена стойност.
В момента мрежата от световни биосферни резервати наброява 701 обекта от 124 страни от цял свят, включително 21 трансгранични обекта.
Допълнителна информация за Програмата, може да намерите на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите – Виж.
Севилска стратегия за биосферните резервати_bg
снимки: Спас Узунов и архив Община Малко Търново
Биосферен парк „Узунбуджак“ обхваща цялата територия на община Малко Търново, намираща се в Странджа планина. Обособени са три зони съгласно Севилската стратегия:
Сърцевинна зона с площ 43,6278 км², изпълняваща консервационни функции. Тя обхваща обявените според националното законодателство резервати „Узунбуджак“, „Витаново“ и „Средока“. Те са със строг режим на защита, където се забранява всякаква човешка дейност, с изключение на тяхната охрана, посещения с научна цел и преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел:
-
-
- „Узунбуджак“ – обявен през 1956 г. с цел опазване на вековни широколистни смесени гори от дъб и източен бук;
- „Витаново“ – обявен през 1981 г. с цел запазване на първични гори от източен бук и източен горун (южноевксински тип) и характерна флора и фауна за територията на Странджа планина;
- „Средока“ – обявен през 1989 г. с цел запазване на характерни за района горски екосистеми, находища на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове
-
Сърцевинната зона е изключителна държавна собственост, стопанисвана и управлявана от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) посредством Регионалната инспекция по околната среда и водите – Бургас (РИОСВ).
Буферна зона с площ 46,2649 км², обхваща съществуващите природни забележителности и защитени местности по националното законодателство – защитени местности: „Босна“, „Велека“, „Докузак“, „Кривинизово“, „Моряне“, „Парория“, „Батака – естествено находище на странджански дъб“, „Руденово“, „Петрова нива“, „Мечите долове“, „Странджанска зеленика“ и природни забележителности – „Каменска бърчина“, „Градището“, „Пещери и извори на р. Младежка“, „Еленина дупка“, „Градев средок“, и прилежащия горски фонд около резервати „Средока“ и „Узунбуджак“. В тях се извършват дейности, съвместими с устойчиви екологични практики, които могат да подпомогнат научните изследвания, мониторинга, обучението и образованието. Във всяка защитена територия е определен режим на ползване съгласно Закона за защитените територии и заповедта за обявяването.
Собственоста на зоната е смесена – държавна, в лицето на Министерството на земеделието, храните и горите посредством нейните регионални структури – „Югоизточно Държавно Предприятие“ – Сливен, Регионална дирекция по горите – Бургас и месните Държавни горски стопанства, общинска и частна.
Преходна зона с площ 694,3525 км², обхваща останалата част от община Малко Търново, която заобикаля буферните зони. В нея са разположени всички населени места и се прилагат устойчиви практики, гарантиращи икономическо развитие на съответните региони и опазване на природата в тях. С особено важно значение са земеделските земи, като в северозападната част на Община Малко Търново те са най-обширни и компактни, включващи преобладаващо обработваеми земи (ниви) и пасища. Собствеността на зоната също е смесена – държавна, общинска и частна.
Включването и на трите зони в биосферен парк „Узунбуджак“ не променя собствеността на земята, начина и на ползване, не налага нови ограничения или забрани от вече съществуващите по реда на националното законодателство, свързано с устройството на територията и опазването на околната среда.
Цялата територия на биосферен парк „Узунбуджак“ попада в границите на природен парк „Странджа“ и две защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Зоните са част от европейската мрежа НАТУРА 2000:
BG0001007 „Странджа“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фаунa, одобрена с Решение № 122/02.03.2007 г. (обн. ДВ, бр. 21/2007 г.) и изменена с Решение № 660/01.11.2013 г. (обн. ДВ, бр.97/08.11.2013 г.) и двете на Министерски съвет;
BG0002040 „Странджа“ за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-802/04.11.2008 г. (обн. ДВ бр. 106/2008 г.), изм. със Заповед № РД-75/28.01.2013 г. (обн. ДВ, бр.10/05.02.2013 г.) и двете на Министъра на околната среда и водите, със следния режим:
- Забранява се залесяването на пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
- Забранява се използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади.
- Забранява се използването на неселективни средства за борба с вредителите в селското стопанство;
- Забранява се косенето на ливадите от периферията към центъра с бързодвижеща се техника и преди 15 юли.
Природен парк „Странджа“ е обявен със Заповед № РД-30/24.01.1995 г. на Министъра на околната среда, (обн. ДВ, бр. 15/1995 г.) с последващи изменения Заповед РД-350/14.07.2000 г. на МОСВ (обн. ДВ, бр. 66/2000 г.), Заповед РД-25/18.01.2001 г. на МОСВ (обн. ДВ, бр. 11/2001 г.) и Заповед РД-59/24.01.2013 г. на МОСВ (обн. ДВ, бр. 28/2013 г.) със следния забранителен режим:
- Събиране, съхранение и обезвреждане на опасни отпадъци, включени в каталога на ПМС № 153 от 1993 г. (приложение № 1);
- Внасянето на всякакви отпадъци;
- Внасянето на чуждоземни диви растителни и животински видове, подвидове и форми;
- Сечищната форма на стопанисване на високо-стеблените букови гори с подлес от зеленика;
- Ползване на дивите растителни и животински ресурси в размери и по начини, които да застрашават съществуването на видове, да намаляват биологичното разнообразие или да нарушават нормалното функциониране на природните екосистеми.
снимки: Спас Узунов и архив Община Малко Търново
Разнообразието от природни местообитания на територията, е много голямо и включва представители в множество основни групи хабитати: храстови, тревни, сладководни, скали и пещери, гори, обработваеми площи и създадени или силно повлияни от човешката дейност местообитания.
Според класификационната система EUNIS на местообитанията в Европа, на територията са установени 62 типа природни местообитания. Съгласно хабитатната класификация по Директива 92/43/ЕИО са разпространени 21 типа местообитания. Горите заемат около 75 % от територията. Най-разпространени са приоритетните горски местообитанията от южноевксински тип (разпространени по южното черноморско крайбрежие, като единствените им представители за територията на ЕС са разпространени в Странджа), включващи гори от източен бук с кавказка боровинка (Vaccinium arctostaphylos), колхидски джел (Ilex colchica), странджанска зеленика (Rhododendron ponticum) и лавровишня (Laurocerasus officinalis), гори от източен бук (Fagus orientalis), източен горун и благун (Quercus polycarpa, Q. frainetto), гори на странджански дъб-лъжник (Quercus hartwissiana), гори от източен горун с кавказка иглика (Primula acaulis ssp. rubra), странджанско бясно дърво (Daphne pontica), странджанска зеленика (Rhododendron ponticum) и мн. др. Разнообразието от природни местообитания се допълва от наличието на карстови терени и пещери, крайречни галерийни гори и на тревни съобщества, формирани под влияние на хилядолетната човешка дейност. С особено природозащитно значение са реките и потоците, елино-балканските съобщества на едногодишни треви и на многогодишни житни треви, елино-мизийските крайречни влажни ливади с детелини (Trifolium sp.), влажните ливади, пасищата, изворите, скалните масиви, скалните венци и пещерите.
В биосферния парк е съсредоточено едно от най-голямото като брой биологични видове в съответните групи биологично разнообразие сред всички защитени територии в България. Флората се отличава с големия си брой видове, имали широко разпространение по време на терциера (терциерни реликти) – 63 вида. Седем от видовете се срещат за територията на Европейския континент единствено в Странджа Сред тях често странджанската зеленика (Rhododendron ponticum), странджанското бясно дърво (Daphne pontica) и по-рядко кавказката боровинка (Vaccinium arctostaphylos) и странджанският дъб-лъжник (Quercus hartwissiana) са основни участници и образуватели на растителните съобщества, а останалите са сред видовете с най-голямо консервационно значение – колхидският джел (Ilex colchica), странджанското (търилово) великденче (Veronica turrilliana) и пухестото горянче (Epimedium pubigerum).
Сред безгръбначните животни консервационно значими са над 150 вида. В Червения списък на световно застрашените видове на Международния съюз за защита на природата (IUCN) са включени 14 вида, а в европейския списък на застрашените безгръбначни – 9. По Директивата за местообитанията се опазват пеперудите лицена (Lycaena dispar), еуфидриас (Euphydryas aurinia), калиморфа (Callimorpha quadripunctaria) и др., а от бръмбарите – еленовият рогач (Lucanus cervus), бръмбарът-отшелник (Osmoderma eremita), алпийската розалия (Rosalia alpina), обикновеният и буковият сечко (Cerambyx cerdo, Morimus asper funereus). Реликтни са около 30 вида, а от ендемичните 4 вида са локални и над 70 български.
Гръбначната фауна е изключително богата – 351 вида. В реките и другите вътрешни водоеми са установени 31 вида риби. Броят на реликтните видове е голям – 5 Понто-Каспийски (запазили се от времето на древното Сарматско море) и 2 бореални реликта. В Световния червен списък са включени 13 вида сладководни риби (3 от тях с високата категория „Уязвим“), а в националната Червена книга – 6 вида, сред които дивият шаран (Cyprinus carpio) и брияната (Chalcalburnus chalcoides). По Директивата за хабитатите 92/43/ЕИО се опазват 4 вида – горчивка (Rhodeus sericeus amarus), брияна, кримска мряна (Barbus bergi) и резовски карагьоз (Alosa caspia bulgarica).
На територията на биосферния парк, са установени 9 вида земноводни – повече от половината от общо 16-те български вида. Застрашени в световен и европейски аспект са дървесницата (Hyla arborea), ендемичният подвид на сирийската чесновница (Pelobates syriacus balcanicus) и южният гребенест тритон (Triturus karelinii). Тук са установени и 24 вида влечуги, представящи 70% от богатството на българската херпетофауна. Със световно значение са популациите на 12 вида, от тях в Червения списък на световно застрашените видове към IUCN са включени обикновената блатна костенуркa (Emys orbicularis), шипобедрената и шипоопашатата сухоземни костенурки (Testudo graeca, T. hermanni), горският и ливадният гущер (Darevskia praticola, Lacerta agilis), жълтоухата водна змия (Natrix natrix) и др. Защитени видове на национално и европейско равнище са също каспийската блатна костенурка (Mauremys rivulata) (заедно с останалите три вида костенурки са включени в Директивата за хабитатите), смокът мишкар (Zamenis longissimus), змията червейница (Typhlops vermicularis), змиегущерът (Pseudopus apodus), балканският гекон (Cyrtodactylus kotschyi danilewski) и др.
Установени са 269 вида птици, което представлява две трети от цялата българска орнитофауна. Над 80 вида от тях се опазват съгласно Приложение 1 на ДИРЕКТИВА 2009/147/ЕО (Директива за птиците). 75 вида са вписани в Червената книга на България. Тук гнезди световно застрашеният ливаден дърдавец (Crex crex), включен в световния червен списък на IUCN на глобално застрашените видове. За южния белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi) вековните гори на Странджа са най-важната защитена територия в света. От световна величина са популациите на полубеловратата мухоловка (Ficedula semitorquata) (също световно застрашен вид от червения списък на IUCN) и жалобния синигеp (Poecile lugubris), а от европейска – на черния и бял щъркел (Ciconia ciconia, C. nigra), бухала (Bubo bubo) и четирите вида орли – малък креслив, скален (Aquila pomarina, A. chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus) и орел-змияр (Circaetus gallicus).
Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Via Pontica, който събира ятата на Северна и Източна Европа и Сибир. Над Природния парк фронтът на прелета се стеснява и във върховите дни могат да бъдат наблюдавани огромни ята бели щъркели – до 40 хиляди за ден, и десетки стотици пеликани (Pelecanus onocrotalus, P. crispus), осояди (Pernis apivorus), мишелови (Buteo sp.) и кресливи орли (Aquila pomarina, A. clanga). Наред с тези видове, над територията, по време на прелета могат да бъдат наблюдавани редица световно застрашени видове, съгласно червения списък на IUCN, сред които царски орел (Aquila heliaca), степен блатар (Circus macrourus), малък корморан (Microcarbo pygmeus) и др. Значението на района се допълва и от по-големите течащи и стоящи водоеми на територията на Община Малко Търново, използвани от водоплаващите не само за почивка, но и за презимуване.
В границите на биосферния парк се размножават 71 вида бозайници. Мечката (Ursus arctos) е изчезнала в края на ХVІІІ в., а присъствието на риса (Lynx lynx) след средата на ХХ век не е достоверно документирано. Прилепите са 26 вида, 13 от които присъстват в Световния червен списък: южен и малък подковонос (Rhinolophus euryale, Rh. ferrumequinum), трицветен, дългопръст и дългоух (Бехщайнов) нощник (Myotis emarginatus, M. capaccinii, M. bechsteinii), широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) и др. Първият и последните три от изброените видове са с висока категория на застрашеност съгласно съответния списък. Всички видове прилепи са защитени съгласно българското и европейско законодателство (Закон за биологичното разнообразие, Директива за хабитатите и др. документи). В червената книга на България са включени 9 вида. Дребните бозайници (без прилепи) са 30 вида, като в Световния червен списък са 6 вида гризачи – 3 вида сънливци (Glis glis, Dryomys nitedula, Myomimus roachi), сляпо куче (Spalax leucodon) и др. Съгласно Директивата за хабитатите 92/43/ЕИО/21.05.1992 г. се опазват мишевидният сънливец (Myomimus roachi) и европейският лалугер (Spermophilus citellus). Последните два вида са включени и в българската Червена книга. Обичайни за територията на Биосферния парк сред едрите бозайници са сърната (Capreolus capreolus), благородният елен (Cervus elaphus) и вълкът (Canis lupus). Широко разпространени са дивата свиня (Sus scrofa) и чакалът (Canis aureus) Често се срещат лисицата (Vulpes vulpes), язовецът (Meles meles), белката (Martes foina) и др. Популациите на редки за Европа видове като видрата (Lutra lutra) и дивата котка (Felis silvestris) са сред най-многобройните на континента. Редки видове на целевата територия са черният и пъстрият пор (Mustela putorius, Vormela peregusna). В Червената книга на България са вписани 5 вида. В Световния червен списък са включени пъстрият пор и видрата. Те, както и златката (Martes martes) и дивата котка, са защитени в България съгласно Закона за биологичното разнообразие. Два вида едри бозайници (вълк и видра) се опазват по Директивата за хабитатите.
Подробна информация може да намерите в номинационната документация.
На територията на община Малко Търново са открити множество могилни некрополи и самостоятелни гробници. Каменните гробници от времето на траките, познати с наименованието долмени, са пръснати из цяла Странджа. Тук и в съседната Сакар планина са местата с най-голяма концентрация на такива паметници (долмени) на Балканския полуостров и това определя изключителната регионална значимост на територията. Проучвания показват напластяване на следи от различни епохи. Комплекси от долмени край селата Заберново и Евренозово продължават да функционират като „градове на мъртвите“ през елинистичната и римската епохи. Най-впечатляващите паметници са куполната гробница-светилище в м. „Мишкова нива“ и куполната двускатна гробница в м. „Пропада“. В м. „Камъка“ също има интересно тракийско скално светилище, а издълбаните в скалата Соларни кръгове се свързват с култа към слънцето и Аполон.
снимки: Спас Узунов и архив Община Малко Търново
Местния фолклор е представен от атрактивни обичаи и ритуали. През 2009 г. нестинарството е включено в списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Това е древен български и гръцки обичай за танцуване върху въглени вечерта в деня на празника на Св. св. Константин и Елена. Нестинарството е един от най-интересните обичаи, практикуван от жителите на 5 села в общината и в съседната община Царево.
Други атрактивни обичаи и ритуали, които могат да имат и туристическо участие са:
Национален възспоменателен събор в м. „Петрова нива“ – провежда се през последната седмица от м. август;
Национален фолклорен събор-надпяване „Странджа пее“ – провежда се веднъж на 4 години в с. Граматиково;
Фестивал на зелениката – месец май, в различни селища от територията на ПП „Странджа“;
Българско-турски летен университет – посещение на археологически обекти в околностите на Малко Търново и Къркларели, разговори и дискусии и Международен пленер по живопис „Странджанска палитра“, част от летните културни празници на гр. Малко Търново.
Кукеровден и Паликош – отбелязват се седем седмици преди Великден в гр. Малко Търново;
Филек – фолклорен обряд, изпълняван единствено в гр. М. Търново и с. Бръшлян;
„Индипасха“ – поклонение в древнотракийско оброчище пет дни след Великден. Принасят се курбани и се прави ритуала „смиване“;
„Св. Троица“ – 50 дена след Великден, празник на с. Евренозово.
Изработени са инфрормационни материали с цел популяризиране на идеята от мрежата от биосферни резервати и значимостта на биосферен парк „Узунбуджак“ от включването му в нея.
Идеята на БП „Узунбуджак“ е всички заинтересовани страни да участват в управлението и/или взимането на решения, които имат отношение към едно по-добро функциониране на всички взаимносвързани компоненти на тази територията. За целта е създаден Консултативен съвет, включващ представители на регионални и местни власти, непревителствени организации, сдружения с нестопанска цел, бизнеса, видни обществни личности и др. Съвременните изисквания на Севилската стратегия гарантират отворено управление на територията, което да е гъвкаво при настъпване на външни въздействия, застрашаващи нормалното функциониране на биосферния парк.
Заповед за назначаване на Консултативен съвет
Правилник за дейността на КС на БП „Узунбуджак“
Една от визиите на биосферния парк включва той да се развива като притегателно място за туризъм с развит комплексен туристически продукт.
снимки: Спас Узунов и архив Община Малко Търново – Мишкова нива
Интернет базираната географска информационна система на Природен парк „Странджа“ е разработена с цел да представи на едно място продукт, от който туристите да се възползват при организирането на туристически посещения. Системата съдържа информация за различните маршрути, места за отсядане, обектите и други. Развитието на туризма се координира от общинската администрация и дирекцията на природния парк „Странджа“.
http://gis.office.strandja.bg/strandja/
Министерството на околната среда и водите поддържа туристическите пътеки в резерватите „Узунбуджак“, „Средока“ и „Витаново“.