Съгласно Закона за защитените територии, за резервати се обявяват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. Те се управляват с цел запазване на естествения им характер; научна и образователна дейност и/или екологичен мониторинг; опазване на генетичните ресурси; запазване на естествени местообитания и на популациите на защитени редки, ендемитни и реликтни видове; развитие на мрежа от представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания.
В резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на:
1). яхната охрана;
2) посещения с научна цел;
3) преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел определени със заповед на министъра на околната среда и водите;
4) събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите.
5) потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.
Посещенията по т. 2 и 4 се осъществяват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица.
На територията на РИОСВ-Бургас са разположени 6 резервата.
Резервати
Резерват „Силкосия“ е първият резерват в България. Обявен е с Постановление на Министерски Съвет № 10346/23.07.1931 г. (обн. ДВ, бр. 103/1931 г.), с последващи изменения ПМС № 8485/29.04.1933 г. (обн. ДВ, бр. 77/1933 г.) и ПМС № 13188/20.09.1934 г. (обн. ДВ, бр. 160/1934 г.), с цел запазване на естествени широколистни гори от дъб и източен бук. Разположен е в землището на с. Българи и с. Кости, общ. Царево, с площ 3896 дка.
Растителното богатство на резервата е значително – 207 установени видове висши растения, от които 22 вида са с консервационна значимост. Резервата е типично горски. Съхранява най-типичите и реликтни гори от бук и дъб с подлез от вечнозелени храсти – странджанска зеленика, лавровишня, джел, странджанско бясно дърво. Средната възраст на дърветата е 120-130 години, в отделни случаи надвишава 200 години. На територията на резервата се срещат 50 защитени животински вида – обикновен тритон, кафява крастава жаба, пъстър смок, шипобедрена и шипоопашата костенурка и др. Отрнитофауната е представена от сойка, авлига, южен славей, разнообразие от грабливи птици и др. От бозайниците се среща европейския вълк, дивата котка, горски сънливец и др.
Резервата е разположен от двете страни на четвъртокласния път за село Кости, което го прави лесно достъпен. Посещенията в него се извършват по единствената определена и маркирана за целта пътека.
Резерват „Узунбуджак“ е най-големият от всички резервати на територията на област Бургас. Обявен е със Заповед № 2245/30.12.1956 г. на Управление на горското стопанство към Министерски съвет, актуализиран по площ със Заповед № РД-475/30.07.2018 г. Министерството на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 76/2018 г.), с цел опазване на представителни за Странджа горски съобщества от източен бук и източен горун с участието на южноевксински вечнозелени и листопадни храсти и тревни видове. Разположен е в землището на с. Сливарово, общ. Малко Търново, с площ 26 613,047 дка на границата с Република Турция.
Установени към момента са 635 вида висши растения, от които 46 вида са с консервационна значимост. Територията на резервата е съставена от горски съобщества с доминантно участие на източен горун със съпътстващи видове – благун, цер, странджански дъб – лъжник, обикновен и келяв габър. Вечнозеления подлес е представен от странджанска зеленика, лавровишня, понтийско бясно дърво, колхидски джел и калуна. На територията на резервата са установени 49 вида бозайници (от които 17 вида прилепи): европейски вълк, видра, дива котка, златка и др.
В резервата има определени четири пътеки за посетители, които разкриват красотите на запазената девствена природа.
С решение от юни 2017, на 29-ата сесия на Междуправителствения координационен съвет по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО, състояла се в Париж, резервата е обявен за част от сърцевинната зона на едноименния Биосферен парк „Узунбуджак“, обхващащ територията на Община Малко Търново.
Резерват „Тисовица“е обявен със Заповед № 169/16.02.1990 г. на Държавен комитет за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр. 18/1990 г.), актуализиран по площ със Заповед № РД-660/13.10.2017 г. на Министерството на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 91/2017 г.), с цел запазване на естествените горски екосистеми от благун, горун, източен бук и зеленика, както и местообитания на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Разположен е в землището на с. Кондолово, общ. Царево, с площ 7 577,022 дка.
На територията на резервата се срещат 132 вида висши растения, от които с консервационно значение са 10 вида. В Червената книга на България са вкючени 3 вида с категория „застрашен“ – тис, колхидски джел и странджанско бясно дърво. Горските съобщества покриват почти цялата територия на резервата. Представени са предимно от източен горун, източен бук и благун, с подлес от вечнозелени и лостопадни храсти и тревисти южноевксински видове.
Фаунистичното богатство на територията е огромно. Срещат се около 400 животински вида. шипобедрената шипоопашата и обикновената блатна костенурка са с голяма консервационна значимост. Установени са още слепок, жълтокоремник, смок мишкар и др. бозайноците са представени от дива свиня, благороден елен, сърна, дива котка, белка и др. За резервата са характерни видове за буково- дъбови гори: чинка, голям синигер, черноглаво коприварче, орехче.
За резервата има одобрени две пешеходни пътеки за посетители предвид труднодостъпния район от двете страни на р. Тисовица.
Част от него първоначално е била обявена за резерват през далечната 1940 г. С годините територията е променяла границите и категорията си многократно. През 1962 г. е обявен за народен парк, а през 1992 г. е възстановен като резерват и увеличен по площ. В границите му са включени някогашни природни забележителности и защитени местности. Резерватът е влажна зона по смисъла на Рамсарската конвенция. Разположен е в землищата на гр. Созопол и гр. Приморско, с площ 10007 дка.
Характеризира се с многообразието от местообитания, като лонгозни гори, блата, скалисти крайморски брегове, пясъчни дюни, открити пространства, дъбови и букови гори. Установени са общо 536 вида висши растения, от които 86 растителни вида с природозащитен статут. Голяма част от територия на резервата е заета от гори – преобладават ксеротермни дъбови гори от цер, благун, космат и виргилиев дъб, често примесени с келяв габър, мъждрян, а на места и със сребролистна липа. В резервата се опазват едни от големите площи „стари гори“. Около двата бряга на река Ропотамо и блато „Аркутино“ се наблюдават типичните лонгозни гори характерни с увивни растения – обикновен повет, бръшлян, хмел, гърбач, скрипка и дива лоза.
Дюнният комплекс на резервата е най-представителният и еталонният в Черноморският биогеографски регион и един от най-представителните за мртежата на Натура 2000 в Европа. Тук се намира и най-голямата дюна в България и на Балканския полуостров, висока около 50 м. За крайморските пясъци на резервата е характерна и рядко срещащата се пясъчна лилия. Поради изключителната си красота и приятен аромат тя е наричана още Царицата на цветята или Морски нарцис.
Бреговете на блато „Аркутино“ са силно обрасли с тръстика, папур, сива върба, а на откритата водна площ могат да се видят зелените острови от Бяла водна лилия.
Резерватът се обитава от 51 вида бозайници ( от които 19 вида прилепи): благороден елен и елен-лопатар, сърни, муфлони, лисици, чакали, видри, мишевиден сънливец, пъстър пор. Изчезнали видове от бозайниците са мечката, рисът и тюленът-монах.
Към резервата е открит посетителски център с оборудвани зала за демонстрации и информация на туристите и посетителски групи.
В резервата има одобрени 8 пешеходни и 1 воден маршрут. По пешеходните маршрути има поставени информационни табели, от които могат да се научат интересни факти за обитателите на защитената територия.
Резерват „Средока“ е един от късно обявените за категорията си защитена територия – със Заповед № 75/18.01.1989 г. на Комитета за опазване на природната среда при Министерски съвет (обн. ДВ, бр. 9/1989 г.) и актуализиран по площ със Заповед № РД-74/09.02.2018 г. на Министерството на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 30/2018 г.). Целта на обявяване е запазване на характерни за района горски екосистеми, находища на редки и застрашени от изчезване разтителни и животински видове. Разположен е в землището на гр. Малко Търново и с. Стоилово, общ. Малко Търново, с площ 5986,675 дка. Част е от сърцевинната зона на Биосферен парк „Узунбуджак“.
Голяма част от територията на резервата е заета от гори, в които преобладават смесени дъбови или смесени гори от източен бук, източен горун и благун. От вечнозелените реликти са разпространени червената пираканта, лавровишнята, чашковидната звъника, понтийското бясно дърво и др. Установени са общо 231 вида висши растения, 17 от които с природозащитен статут.
Резерватът обхваща десния северен склон на долното течение на река Мечи дол. Теренът е много живописен, със стръмни склонове, а реката прави много меандри, редуват се вирове, прагове и водопади. Определени са четири пешеходни пътеки за посетители.
Резерват „Витаново“ е обявен със Заповед № 1113/03.12.1981 г. на Комитета за опазване на природната среда при Министерски съвет (обн. ДВ, бр. 101/1981 г.), увеличен по площ със Заповед № 1021/30.12.1992 г. на Министерството на околната среда (обн. ДВ, бр. 5/1993 г.) и актуализиран по площ със Заповед № РД-73/09.02.2018 г. на Министерството на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 30/2018 г.). Целта е опазване на първични гори от източен бук и източен горун и характерна флора и фауна за територията на Странджа планина. Разположен е в землищата на гр. Малко Търново и с. Бръшлян, общ. Малко Търново, с площ 11060,742. Част е от сърцевинната зона на Биосферен парк „Узунбуджак“.
Горските територии заемат почти цялата площ на резервата. Съставени са предимно от източен бук, източен горун, цер, благун, обикновен габър, трепетлика, сребролистна липа и др. Подлесът е от лавровитен тип – странджанско бясно дърво, бодлив залист, по-рядко лавровишня, колхидски джел, калуна и листопадна кавкаска боровинка. Установени са 487 вида висши растения, от които 31 вида са с консервационна значимост. Ендемичните видове са 9, като сред тях са локалният ендемит търилово великденче и българските ендемити българска круша и крумово великденче.
Представители на едрите бозайници са сърна, див заек, европейски вълк, видра, дива котка и др. Срещат се шипобедрена и шипоопашата костенурка, пъстър смок, южен гребенест тритон. От птиците са установени голям ястреб, сив кълвач, полубеловрата мухоловка и др.
Резерватът граничи с Република Турция, като в него са определени четири пешеходни пътеки за посетители.
Съгласно Закона за защитените територии за поддържани резервати (ПР) се обявяват екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им. Те се управляват с цел поддържане на природния им характер; научни и образователни цели и/или екологичен мониторинг; възстановяване на популации на растителни и животински видове и/или условия на местообитанията им; опазване на генетичните ресурси.
В поддържаните резервати се забраняват всякакви дейности, с изключение на:
1) тяхната охрана;
2) посещения с научна цел;
3) преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел, определени със заповед на министъра на околната среда и водите;
4) събирането на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места;
5) провеждане на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни мерки, съгласно утвърден план за управление.
Посещенията по т. 2 и 4 се осъществяват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица.
На територията на РИОСВ-Бургас са разположени 4 поддържани резервати.
ПР „Атанасовско езеро“ е обявен първоначално за резерват със Заповед № 601/12.08.1980 г. на Комитета за опазване на природната среда при Министерски съвет (обн. ДВ, бр.70/1980 г.) и прекатегоризиран със Заповед № РД-392/15.10.1999 г. на Министерството на околната среда и водите (обн. ДВ, бр.99/1999 г.). Целта е опазване и поддържане на уникални местообитания на животински и растителни водове и съобщества. Поддържания резерват е влажна зона по смисъла на Рамсарската конвенция. Разположен е в землището на гр. Бургас, общ. Бургас, с площ 10745 дка.
Атанасовско езеро е най-богатото на птици място в България. Представлява плитка свръхсолена лагуна, разположена на 1.5 м под морското равнище със средна дълбочина 30 см. Разделено е на две части от пътя Бургас-Варна, северната е поддържан резерват, а южната – защитена местност.
На територията на резервата от 1906 г. са разположени солници. Добивът се извършва по начин, напълно щадящ околната среда и обитателите на езерото – чрез естествено изпарение. По този начин се запазва традиционният начин на солодобив и поддържане на дигите, които са местообитание за гнездене, миграция и презимуване.
В района на Атанасовско езеро са установени 333 вида птици (от 409 вида, срещащи се на територията на цялата страна), които мигрират, зимуват или гнездят. Повече от половината са с европейско природозащитно значение, а 9 са включени в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN). Блатната лястовица е символът на резервата. Тъй като не замръзва през зимата, Атанасовско езеро е място с международно значение за концентриране на зимуващи водолюбиви птици.
Езерото е заобиколено от тръстикови масиви. Установени са 397 вида висши растения, 15 от които с консервационна значимост. В езерото се срещат 22 вида риби. Бозайниците са представени от 43 вида (включително прилепи). Особен интерес представлява най-малкият бозайник на планентата – етруската земеровка, както и европейският лалугер и видрата. От безгръбначните артемията (солнично раче) е важен хранителен ресурс за водолюбивите птици.
На разположение на туристите е изграденото укритие за наблюдение на птици, което се намира в края на Бургас, на изхода за Варна. То е леснодостъпно с обществен или личен транспорт, както и с велосипед или пеш. От него може да се наблюдават обитателите на южната част от езерото.
В поддържания резерват са определени две пътеки за посетители – дълъг и кратък вариант. Късата минава през езерото по земно-насипна дига, а дългата го обикаля по околовръстната дига.
ПР „Вельов вир“ (Водните лилии) е обявен първоначално за резерват със Заповед № 2080/24.07.1962 г. на Главно управение на горите при Министерски съвет (обн. ДВ бр. 71/1962 г.) и прекатегоризиран със Заповед № 381/15.10.1999 г. на Министерството на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 97/1999 г.), с цел опазване и поддържане на лонгозната гора и находището на двата вида водни лилии – бяла и жълта. Разположен е в землището на гр. Приморско, общ. Приморско, с площ 136 дка и обхваща част от старото корито на река Ропотамо.
Установени са 103 вида висши растения. Освен водните лиии в поддържания резерват се опазват и находища на блатно кокиче и лонгозна гора с преобладаване на полски ясен.
Жълтата и бялата водна роза са двата вида от сем. Водни рози представени в България. Те са емблематични за поддържания резерват. Името водна роза не се дължи на външната прилика с розата, а на специфичния аромат, излъчван от цветовете.
В ПР „Вельов вир“ са установени около 416 животински вида. Най-голяма консервационна тежест при земноводните и влечугите имат трите вида костенурки, пъстрия смок, южният гребенест тритон и червенокоремната бумка.
В поддържан резерват „Вельов вир“ са установени 66 вида птици – малък ястреб, осояд, козодой, земеродно рибарче, сив кълвач, черен кълвач, сирийски пъстър кълвач, голям маслинов присмехулник, полубеловрата мухоловка и др.
Резерватът се обитава и от 27 вида бозайници без прилепи. Най-голяма консервационна тежест имат рис, за който има оскъдна информация за присъствието му в района на резерват „Ропотамо“ и поддържан резерват „Вельов вир“, европейски вълк, видра и дива котка.
Определена е една пътека за посетители в ПР „Вельов вир“, до която се стига чрез преминаване по пешеходна пътека през резерват „Ропотамо“.
ПР „Пясъчната лилия“ е обявен първоначално за резерват със Заповед № 1754/29.06.1962 г. на Главно управение на горите при Министерски съвет (обн. ДВ, бр. 70/1962г.), увеличен по площт със Заповед № 3538/13.11.1973 г. на Министерство на горите и опазване на природната среда (обн. ДВ, бр. 96/1973 г.), прекатегоризиран е със Заповед № 379/15.10.1999 г. (обн. ДВ, бр. 97/1999 г.) и актуализиран по площ със Заповед № РД-454/03.07.2017 г. (обн. ДВ, бр. 69/2017 г.) и двете на Министерството на околната среда и водите. Целта на обявяване е опазване находището на растителния вид пясъчна лилия. Разположен е в землището на гр. Созопол, общ. Созопол, с площ 5,184 дка.
Пясъчната лилия е рядък средиземноморски вид, терциерен реликт, защитен от Закона за биологичното разнообразие. Разпространението му е ограничено само по южното Черноморие. Растителната покривка в поддържания резерват включва типично псамофитни видове. Установени са 45 вида висши растения, 9 от които с консервационна стойност.
Резерватната територия се намира в район със засилено антропогенно въздействие , което създава предпоставки за увреждане както на популацията на пясъчната лилия, така и на местообитанието като цяло. Намира се южно от гр. Созопол, на територията на бившият к-г „Каваци“.
ПР „Калфата“ е обявен първоначално за резерват със Заповед № 508/28.03.1968 г. на Министерството на горите и горската промишленост (обн. ДВ, бр. 76/1968 г.), прекатегоризиран е със Заповед № 387/15.10.1999 г. на Министерството на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 99/1999 г.) и актуализиран по площ със Заповед № РД-315/19.05.2015 г. на Министерството на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 50/2015 г.). Целта е опазване и поддържане на вековна смесена гора от зимен дъб, благун и бук. Разположен е в землищата на с. Дюля, общ. Руен, обл. Бургас, и с. Поляците, общ. Дългопол, обл. Варна, с площ 470,037 дка, от които в обхвата на РИОСВ-Бургас попадат 85,633 дка.
Защитената територия е от типичен горски тип с преобладаване на зимен дъб, благун и бук. Съпътстващи дървесни видове са цер и габър. Към момента в резервата няма определени пътеки за посетители, няма утвърден план за управление.
Подробна информация за всеки резерват може да се намери в плановете им за управление на следния адрес.